Словарче

В майска утрин ранна
паячето Пави
сред цветя уханни
мрежа си направи.

Не за лов обаче,
Ще се труди в нея.
Паяче шивач е –
занаят умее.

Бръмбари, мушички
черни, пъстри, бели
Пави най обичат,
те са клиентела.

Смеят му се всички
паяци събрани.
Трябва със мушички,
Пави, да се храниш.

Оплети ги в мрежа,
бързо да ги схрускаш.
А пък Пави с прежда
плат тъче за блузки.

Шие той чорапки,
мравките да топлят,
за щурчето шапка,
за пчелата рокля.

Всяка буболечка
паячето тачи.
Да си шие дрешка
идва при шивача.

Тъй живее Пави,
паячето наше.
Никой не смущава,
никого не плаши.

И не смее никой
Пави да закача.
Във гората питай,
знаят го – шивача!

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.

Етикети:

Въз три хълма горделиво
Пловдив се възноси
и полето послушливо
свойта дан му носи.

И Марица бистро, леко
гърди му прохлажда,
и Балканът отдалеко
поздрав му проважда.

Етикети:

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом от сън очи отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.
Тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!

Етикети:

Две очички,
две ръчички,
две ушенца,
две краченца
и носленце,
и брадленце –
сто целувки,
сто милувки
мама всеки час има дава
и пак жадна си остава.

Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.

Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.

Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.

Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.

Пролет! Всичко е засмяно!
И деца отрано стаят
по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.

Етикети:

Имам перлички в устата,
храбро мелят те храната!
Аз съм тяхното другарче,
но не знаех за беда, че
лошо става им от сладко
и на доктор бях със татко.
Само бебето мъничко,
няма още ни едничко.

Що е то (зъбките)

***

Мойта баба ми оплете
Две палтенца за ръцете
Та във снеговете гъсти
Да не мръзнат мойте пръсти
Ала вчера вън играх
И едната запилях
Да сте виждали едничка
Малка топла … (ръкавичка)